мисли в неделя късометражен филм поредица youtube сериал никол сашова туристически късометражен филм принцесата и кулата идвай лудо боряна василева народна авторска песен музикален клип мари марийко dj 89 боряна василева музикален клип яница стаменова девойко мари хубава мирелаа йорданова cinematic video portrait възпоменателно факелно шествие ловеч 2020 видео заснемане на събития яна dj 89 боряна василева BRATЯТА future folk balkan trap 360 градуса панорама виртуална разходка търговище отвисоко заснето с дрон от въздуха търговище отвисоко видеозаснемане фото заснемане с дрон фотография проекта търговище отвисоко видеозаснемане с дрон фотография на събития сватби балове абитуриентски балове снимане с дрон портфолио ksk filmmaker aerial photography видео заснемане въздушна фотография
arrow_back

Avigeya Voices – Авигея в ботаническа градина „Борика“ – една сбъдната мечта 18 месеца по-късно

авигея avigeya voices концерт ботаническа градина борика

Авигея на живо! Една мечта се сбъдна 18 месеца по-късно

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Доживях го! Чух любимите си гласове на Авигея на живо! 18 месеца след като за първи път влязох в контакт с тях. Беше магическо. Като сбъдната детска мечта. Като онези пътувания, които си чакал толкова дълго. Някои ще кажат, че Avigeya Voices нито са Metallica, нито Iron Maiden или Manowar, за да викам толкова силно от радост. Сигурно ще са прави, ако гледат ситуацията от своята камбанария. Но аз я виждам през моята.

Всеки който е попадал на профила ми, знае, че имам много лично отношение към изпълнителите, които модернизират българския фолклор и Алекс и Сибина не са изключение. Напротив. Те са в основата на тази ми обич към този вид музика.

А сега си представете тези прекрасни гласове в градина като от библейски сюжет – зелена, нежна, истинска, ухаеща на живот и търсена меланхолия. Точно като песните им. Сядаш в очакване… и попадаш в друг свят, на друго време, сред друга действителност, изпълнен с вълнение, трепет, сбъднатост и много, много, изключително много емоция изливаща се през смеха и очите ти….

Как се стигна до това пристрастяване към гласовете на Александра Василева и Сибина Раденкова?

Пред

Авигея – попаднах на тях преди около 2 години и малко. И макар масово да са популярни с интерпретацията си на „Чичовите конье“ и електронната й обработка на Иван Шопов, при мен срещането на Avigeya Voices се случи по различен начин. Докато търсех поредната модификация на български фолклор за музикална подложка на клипче от фолклорен фестивал в Търговище, се натъкнах на един запис от 2016-та година на четири момичета и Иван и тяхно участие в някакъв клуб.

 

От всичките изпълнения във видеото най-много ми хареса „Пустоно лудо и младо“, ала уви не успях да я открия с прилично качество и скролването из тубата тогава продължи. Постепенно започнаха да ми излизат траковете от албума „Канатица“ и така достигнах до обработката на „Ено льо“  преди 18 месеца и се влюбих в гласовете им. 

А после… после нали знаете как реагира един тинейджър, когато открие своя нов музикален идол (нищо че отдавна тийн възрастта спринтира далеч от мен) ? Направи се пълен анализ и изследване на името на групата, на членовете, достигнах до цялостното творчество на Иван Шопов… а след това и на отделните солисти.

Кои са „Avigeya Voices“ ?!

Kъм днешна дата това е дует, който представя класическия български и автентичен фолклор по модерен и съвременен, силно впечатляващ и вдъхновяващ начин. Като за това допринасят изключителните обработки както върху музиката, така и върху текстовете на песните.

Двете имена, които стоят зад „Авигея“ са Александра Василева и Сибина Раденкова. Момичета от Западна България – Радомир и Перник. Свързва ги музиката, българската и автентична, която сме свикнали да наричаме „народна“.  Повече за тях може да научите от прекрасното им Интервю за „Егоист“, което публикуваха наскоро.

Защо „Авигея“ ?!

Това беше едно от първите неща, които се запитах, когато ги открих. Какво или коя е Тя. Какво означава и каква е връзката с фолклора.

Първото докосване до хората от Авигея

След клипа на „Яна“ миналото лято във фб приятелите ми се появи Алекс от „Авигея“. А всяка есен в Търговище се провеждат фолклорните фестивали „Мисионис пее и танцува“ и „Джумалийско надиграване„.  Всяка година се опитвам да помагам на Стамен и Светла Стаменови да популяризираме двете събития, тъй като изконно вярвам, че в опазването и развиването на българския фолклор има смисъл и е част от нашето бъдеще.

Така както фестивалите нямат комерсиална цел по смисъла на търговския закон, така и „after event“ филмите, които правя за тях нямат също. Събрах кураж и потърсих Алекс за позволение да използвам интерпретацията им на „Eno Lyo“ . От нея получих „да“, а след това и от Иван Шопов получих позволение за използването на трака, а останалото се появи два месеца по-късно в мрежата.  С филмчето дойде и виртуалното запознанство със Сибина.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Авигея на живо ?!

От „Ено льо“ насам Avigeya Voices се превърнаха в един от профилите на български артисти, които се проверяват поне веднъж на ден за нови публикации или изпълнения. Като всеки нормален човек и аз започнах да си мечтая да присъствам на тяхно живо участие. И не, не защото ще мога да видя или дори вероятно „пипна“, че са живи хора от плът и кръв, а заради онази причина заради която всички обичаме концертите на великите си и любими групи – да се озовеш сред хора, с които споделяте общ музикален вкус! Не е ли безценно това усещане, особено в ерата на широката поп култура и мас медията на комерсиалното звучене, когато твоят вкус е една идея по-далечен от общия ?!

За съжаление точно когато се надявах това да се случи… се появи „Пандемията“ наречена Covid-19. И това ми желание трябваше да се отложи… за н-време.

Преди месец се появи информация за участие на Алекс и Сибина. Локацията изглеждаше обещаваща и тотално непозната. Борика? Дори не знаех къде се намира това… Но знаех едно. Аз този шанс няма да го изпусна. Още повече, че местата бяха ограничени. Последва обаждане на посочения номер за резервации и… се зачака датата – 12 септември.

 

Ако все още не сте

Станах рано сутринта. Борика се оказа, че е село в община Ихтиман. А до там се стига… от София. Не, не… Аз щях да стигна до там от София. Това означаваше 6 часа път с влак и после около час с кола до ботаническата градина. За да съм сигурен, че няма да изтърва влака не просто си навих алармата на будилника – просто не легнах да спя и използвах нощта за монтажи на една поръчка от края на лятото.

В 6 часа бях на ЖП гарата в Търговище в очакване на влака си. А той дойде на време. И така голямото пътуване към моята малка, но скъпа мечта започна в 6:15 на 12 септември.

Беше тежко пътуване. 6 часа с маска в това топло време… Знаете как е. Не искам да си мисля за хората от Варна до София и обратното – 8.

В крайна сметка свърши се и се озовах на последния перон на ЖП гара София. Бях тръгнал като за концерт – нещо нетипично за мен, обикновено в дисагите ми има повече техника, отколкото личен багаж. А този път – една раница с дрехи и камерата (за всеки случай) и малката раница с дрона. Всъщност така и не го използвах. Но пък го разходих до Столицата и Мавриция (дрона) да види голямото град.

От ЖП гарата в София се понесох към Лъвов мост. От там щях да хвана автобус към домакините ми и мои спътници към Борика – Дариа и Бран. Дариа я познавате почти всички, които следите поредицата „Мисли в неделя“ – нейният глас е в два от трите проекта, както и в късометражния филм „Надежда“. А на Бран, освен за приятелството, му дължа страшно много благодарност за всички прекрасни работни кадри от снимачния процес на „Sunflower girl“ с Рени Мирчева. 

От София към Ихтиман и ботаническата градина в село Борика

Качихме се в колата тримата и потеглихме. Изключителна красота описваше гледката от двете страни на пътя, когато излязохме от София. Малките планини край Витоша превръщаха пътуването в удоволствие и дори понякога разговорите ни секваха, защото всички поглеждахме през прозореца в страни и заглъхвахме…

Така се озовахме в село Борика. Навигацията ни заведе до Ботаническата градина и виждайки отворена врата бързо се втурнахме навътре. Бяхме предвидили достатъчно време не само за участието на „Авигея“, но и за да разгледаме градината.

Ботаническа градина с.Борика – какво трябва да знаем?

На първо място – прекрасна е! На второ – вътре се отглеждат пчели. Бъдете внимателни. Особено ако сте алергични. И една молба към хората с дронове – не летете в близост до градината, За съжаление нашите летящи играчки убиват тези пчели.

Градината ще е отворена за посетители от средата на месец април до края на октомври. В ботаническата градина могат да се видят над 300 вида растения, както и да се опита светъл и тъмен мед от един от най-незасегнатите от човешка дейност райони на Софийска област.  Точно с такоав бурканче с мед бяхме посрещнати на входа, когато си взимахме билетите за концерта. Бяха се погрижили да ги украсят с логото на „Avigeya Voices“ и от вътрешната сграда на етикета бяха текстове на песни на дуета.

Собственик на градината е Ясен Иванов. Географ, който близо 5 години сбъдва мечтата си. Изключително приятен, гостоприемен и добронамерен млад човек. Почти сам е изградил целия този приказен рай!

Повече за Ясен и неговата ботаническа градина, може да научите от филмчето, което са създали БНТ.

Концертът на АВИГЕЯ <3

За този концерт ще е словоблудство да се говори. Той се чувства. Затваряш очите си и се потапяш в микровселената на Авигея и прекрасните гласове на Алекс и Сибина.

Парадокс, нали? Пътуваш над 400 км, за да видиш пред себе си любими изпълнители, а накрая просто затваряш очите си… и оставяш душата си да живее и поглъща цялата тази магия…

Ако сте пропуснали да гледате видеото в началото на публикацията, сторете го сега. За да се уверите в думите ми:

Когато музиката спре. Когато рециталът на две души достигне тишина, знаеш, че е дошло времето да станеш от стола си. 

Когато осъзнаеш, че музиката, таланта и звукоизвличането при Александра и Сибина не са случайност и те не просто са изключителни изпълнители, но и високо стойностни млади и дръзки хора… 

Тогава има дъжд в очите. Като лято е. В душата. И грее усмивка. Защото е хубаво.

Така ухаят сбъднатите мечти. 18 месеца по-късно след своето раждане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.